Последния рис у нас отстреляли немците в Панагюрище, сега се появи нов

Последния рис у нас отстреляли немците в Панагюрище, сега се появи нов Избрана

Тони Спасов 01.02.2019 | 09:09
(2 гласа)
Мислехме, че рисът у нас отдавна е изчезнал, но май не е точно така. „Котката“, която е изчезнала по нашите територии, бе заснета случайно в Стара планина.
Автор на снимките е Юлиан Петров, който съвсем неочаквано се сблъсква очи в очи с горското животно, което официално е вписано като изчезнал вид в Червената книга на България от 1985 година.

"Докато отивах на варда, видях това животно. Разхождаше се спокойно и успях да го снимам", споделя Петров пред "България Днес" и показва ексклузивните снимки. Според ловеца невижданият от години хищник е дошъл по нашите територии от Сърбия, като се е промъкнал през старопланинските непристъпни участъци."Рисът влиза от Сърбия, където преди време разселиха такива животни. Беше мъжки екземпляр. Умишлено няма да кажа къде точно го видях, защото всякакви разкази ще помогнат на бракониерите да го открият. Знаем, че в България се случват лоши неща със застрашени видове като този. Чувал съм, че друг рис вече е убит и препариран", казва още щастливецът.

Петров е специалист в лова на хищници. През 2015 година успява да осъществи една от мечтите си и поваля голяма 3-годишна вълчица. Друг майстор на пушката потвърждава тезата му."И аз съм намирал следи от рис в Стара планина. Открих останки от оглозгана сърна и екскременти от риса покрай нея", категоричен е ловецът.
Оказва се обаче, че и преди е имало срещи с рисове, някои от тях фатални за дивите котки. Директорът на "Екологичен научно-образователен център" в столичния зоопарк и експерт по едри хищници доц. Д-р Диана Затанова казва, че когато се разчуе, че има рисове някъде, не им прощават. „Животните се опитват да се завърнат по нашите територии, но не успяват да оцелеят много дълго време тук“, казва тя. И с огорчение добавя, че през 1998-а рис е отстрелян в Етрополския балкан, а тя успяла да види черепа му малко по-късно.

Появилият се див звяр е от вида евроазиатски рис. Първите документирани сведения за наличието му по българските земи датират от 1862 г. Последният официално регистриран рис в България е бил убит през 1941 г. в Панагюрище от немски войници. След края на Втората световна война това животно изчезва от българската природа. През 80-те години на миналия век са правени неуспешни опити за заселване на екземпляри в райони в Стара планина. От края на ХХ век се появяват сведения за епизодичното завръщане на риса.

Рисът живее 5-10 години. Въпреки че е потайно животно, не се страхува от човека. Обитава просторни горски масиви в планините. Предпочита стари естествени гори и скалисти места. Ловува също в клековата и алпийската зона. В години на глад е възможно да влезе и в населени места. Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня.Умелият хищник вижда мишка от 65 метра, заек от 300 метра, а яре забелязва чак от половин километър. Основната му плячка са сърни, млади диви свине, зайци, кокошеви птици и гризачи. Напада също селскостопански животни, както и домашни котки и кучета. Рисът проявява природна ненавист към лисиците и язовците ги убива, дори когато е сит. Вълкът е главният му конкурент и неприятел.Най-голяма популация на рисовете е в Русия. На Балканския полуостров живеят едва около 350-400 екземпляра, повечето от които в Сърбия, а в цяла Европа са около 8000.

0
0
0
s2smodern

Breadcrumbs

Любопитно

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Бисквитките на нашия уебсайт НЕ съхраняват идентифицираща личността информация, като имена, адреси, имейл адреси или телефонни номера.