Знаменосците Даниан Георгиев, Трифон Аврамов и Гимназия "Аксаков" с пазарджишките опълченци на Шипка

Знаменосците Даниан Георгиев, Трифон Аврамов и Гимназия "Аксаков" с пазарджишките опълченци на Шипка Избрана

Знаменосците Даниан Георгиев, Трифон Аврамов и Гимназия "Аксаков" с пазарджишките опълченци на Шипка снимка: личен архив
Анелия Петрова 04.03.2019 | 08:56
(2 гласа)
Пазарджишката гимназия „Иван С. Аксаков“ в Пазарджик е може би единственото училище в страната, на което групата от знаменосци е само от момчета. Навсякъде е утвърдена практиката – един знаменосец и две асистентки. Двама от знаменосците на Гимназията Даниан Георгиев и Трифон Аврамов, на националния празник – 3 март, развяха знамето на Отечеството и знамето на училището на връх Шипка, заедно с 50 хиляди българи. Третият е в лазарета по независми от него причини, шегуват се младежите от "Аксаков". Защо точно на връх Шипка, какво е да развееш знамето там и какво е за тях върхът днес разговаряме със знаменосците на "Аксаков".  

Защо точно на Шипка избрахте да бъдете на 3 март?

 

Даниан Георгиев: Идеята се роди в един от часовете. Повечто от нас са ходили поне веднъж на емблематичния връх, но никога не точно на 3 март, когато честванията на Националния ни празник са най-тържествени и най-вълнуващи. Да си място, пропито с кръвта на хиляди герои е емоция, която аз лично преживях за пръв път, тъй като не бях посещавал върха до сега. Поднесохме карамфили в памет на загиналите за свободата, видяхме паметника на свободата, оръдията, шествията, пяхме химна заедно с останалите празнуващи българи... Този прекрасен момент не се забравя, а студът - дори и не го усетихме.

Трифон Аврамов: На самия 3 март, на Националния ни празник, изкачването на връх Шипка е много специално и вълнуващо. То е малка част от признателността ни към саможертвата към хората дали живота си за нашата свобода днес. Чувството е неповторимо! Почувствахме се истински свободни!

      

Какво е да развееш знамето на "Аксаков" и на България на връх Шипка?

Даниан Георгиев: Първо е чест, отговорност и гордост. Това е знаме, което ми е поверено и съм обещал да пазя като знаменосец. Това е знаме на училище със 174 годишна история. Това е знаме, до което са стояли велики български личности – Кимон Георгиев, генерал Атанас Семерджиев, 8 от кметовете на Пазарджик, много народни представители, общински съветници, доказали се в професията си лекари, юристи, учители. Това е знамето на единственото в България училище, което носи името на Иван Сергеевич Аксаков – бащата на българското опълчение. За мен беше удоволствие с това знаме да се снимат на връх Шипка много руски граждани, които бяха с нас на Националния ни празник.

   

Трифон Аврамов: След Освобождението, с приемането първата българска конституция, на 16 април 1879 г., в член 23 се определя българското народно знаме да е трицветно от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално, а първото знаме с тези цветове, макар и не с такава подредба, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. Четата на Филип Тотю също носи знаме с тези цветове. Такова е знамето на букурещкия БРЦК. Любиша Ценович ушива двете знамена на комитета.

Какво е да съм на Шипка със съучениците ми и да развявам един от символите на българската държавност? Гордост! Национална принадлежност! Почит и благодарност към хората, които са удържали върха през 1877-1878-ма година. Да бъдеш част от тази атмосфера и да развееш българското знаме там сред хиляди българи, да си в море от трикольори…, пожелавам го на всеки българин.

Защо носихте портретите на пазарджишките опълченци с вас?

   

Трифон Аврамов: Аз съм в 12 клас, с профил Биология, българската история ми е любима. През миналата година, когато чествахме 140-годишнината от Освобождението на България, направихме с г-жа Любка Делчева Конференция за пазарджишките опълченци. Когато планирахме да се включим в тържествата на връх Шипка ни хрумна, че можем да направим безсмъртна рота и с нас на върха да бъдат и портретите на пазарджишките опълченци. Козма Петров от Пазарджик е опълченец от 5-та дружина и загива в боевете на връх Шипка. Михаил Ангелов от 3-та дружина, учатва в боевете при Стара Загора и за защитата на Самарското знаме е удостоен с орден «За храброст». В редиците на опълченските дружини се сражават повече от осемдесет пламенни родолюбци от Пазарджишкия край. Тридесет и пет души от тях са от Пазарджик и селищата на общината. Портретите на пазарджишките опълченци, както и на нашия патрон- Иван Аксаков бяха с нас, в своята безсмъртна рота, като израз на преклонението ни пред делото им.

Какво е за тебе връх Шипка?

Трифон Аврамов: За мен връх Шипка е Свободата!


Даниан Георгиев: За мен е България – такава, каквато са я мечтали опълченците, такава каквато я мечтаем и днес – обединена под знамената!

Благодаря Ви!

0
0
0
s2smodern

Breadcrumbs

Интервю

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Бисквитките на нашия уебсайт НЕ съхраняват идентифицираща личността информация, като имена, адреси, имейл адреси или телефонни номера.