Социологът Венелин Стойчев: За успешното участие на гражданите в управлението трябва гражданска култура

Социологът Венелин Стойчев: За успешното участие на гражданите в управлението трябва гражданска култура Избрана

Анелия Петрова 04.09.2019 | 06:55
(0 гласа)
Публичните политики за участие на гражданите в местното самоуправление и добрите практики за прякото им участие, представиха в Пазарджик с „Работно ателие“. Резултатите от проведените проучвания на проект „АГОРА“, показват, че в област Пазарджик примерите за това не са никак малко. Като успешно гражданско поведение и пряко участие при вземането на решения, които засягат голяма група от обществото ни, един от участниците в проекта, социологът Венелин Стойчев, посочи спирането на решението за добив на волфрам във велинградско, отпора на жителите на панагюрското село Попинци срещу намерението да се правят проучвания в местността „Коминско чукарче“ и спасяването на дърветата по бул. „Александър Стамболийски“ в Пазарджик. Пример за сполучлива кампания и успешно пряко гражданско участие е и отмяната на решението за собствеността на сградата на закритото училище в село Црънча, казва Венелин Стойков. За факторите, които карат хората да се обединяват, за гражданската ни амнезия, за важността да сме адекватни граждани, а не само поданици в държавата, разговаряме със социологът Венелин Стойчев.
Г – н Стойчев, кои са факторите, които мотивират хората да са граждански активни и да участват пряко в управлението? Какво показа изследването Ви?

Това което установихме с нашето изследване е, че ние все още нямаме колективна памет като общество и като граждани, за това как се провеждат местни инициативи и как се насърчава гражданското участие. По – скоро имаме гражданска амнезия за това да се мобилизираме, събираме и да решаваме следващия проблем, който се е появил. Гражданските инициативи за гражданско участие са толкова по-успешни, колкото по-близо са проблемите до хората. Ако става въпрос за решения, които са далече, които се взимат на национално ниво, обикновено ефективният инструмент не са инициативи за пряко участие. Хората се мобилизират, тогава когато видят някаква несправедливост.

Оказва се, че у нас има много такива случаи, когато решенията и интересите на гражданите легално се разминават. Има неща, които са законни, няма никаква правна пречка и са прекрасни, легални, но те силно противоречат на общия интерес и не съответстват на това, което гражданите смятат че е справедливо. Тогава, когато се случва такава „несправедливост“ в твоето населено място, на твоята улица, тогава хората се мобилизират и се опитват да защитават гражданските си права.

Какво може да накара хората от една улица, от един град, от едно село да реагират, но не „на масата“, а с пряко участие и да търсят правата си?

Това, което пряко ги засяга. Това,което засяга въздуха, който дишат, водата, която пият, къде ще се разхождат децата им. Искам да отбележа и няколко неща, които изследването ни показа. Ако гражданите реагират веднага и не се организират веднага в някаква инициатива или с някаква кампания срещу неща застрашаващи околната среда или здравето им, колкото повече напредва даденият проект, толкова повече намаляват шансовете им за успешна инициатива и това да инициативата им да доведе до добър резултат за тях.

     

Освен бързата реакция, какво друго може да помогне намесата на гражданите да е успешна?

Много важно е да не се опитваме да бъдем агресивни, защитавайки своите интереси. Ние сме свикнали точно поради дефицита на гражданска култура, заради дефицита на демократични институции, които да спазват и да защитават правата ни ефективно, че ако не подходим още в началото с максимална агресия, никой няма да ни чуе и няма да постигнем нищо. Колкото и да е странно, практиката показа, е това не е така. Ако сме диалогични и сме готови на взаимни отстъпки, ако успеем да предложим алтернативно решение, ако сме готови на взаимност и успеем да проведем съдържателен публичен диалог с нашите опоненти, това увеличава шансовете ни една гражданска инициатива да бъде успешна. Давам ви пример с пазарджишкия булевард „Александър Стамболийски“. Ако тогава бе започнато с гражданско неподчинение, с блокиране на улици, си мисля, че нямаше да има такива добри резултати.

Това ли е ключът към успеха на една гражданска инициатива за пряко участие на гражданите в управлението?

И не само. Друго нещо, което излезе от нашето изследване и е важно, според мен е, гражданите да не бъдат само критични. Необходимо е да се даде алтернативно решение, а не само да излезеш с лозунги: „Не искам тук да е полигонът!“, „Не искам тук да е сметището!“.

Когато няма алтернативно решение, в повечето случаи си обречен на неуспех. Трябва да докажеш, че тези алтернативи по-изгодни за обществото, са по-евтини, са по ефективни за нас и общият интерес е по-добре защитен.
Това са фактори, които правят една гражданска инициатива автентична, ефективна и с успех без дори да има политическа подкрепа.

Това води до следващия ми въпрос. Българинът е свикнал да си повтаря фразата „Ако нямаш гръб, няма да успееш“. Какъв е приносът на политиката в гражданската активност?

Тук важи правилото: „Апетитът идва с яденето!“. Репликата от вашия въпрос е за хората, които стоят и гледат от страни и все повтарят, че няма смисъл, че това няма да се случи, че нищо не зависи от тях, че няма да успеем. За съжаление те са повече в нашето общество и разсъждават по този примиренчески начин. Има обаче едно малцинство от критична маса, с енергия и има много примери за това.

Ако се върнем отново на примера за спасените дървета по булевард „Александър Стамболийски“ в Пазарджик, хората нямаше да имат този успех, ако не видяха последствията от ремонта по булевард „Руски“. Те видяха как се обезличи булеварда, как няма дървета и зеленина и вместо да бъде една зелена зона, тази имитация на дървета все още, съсипва средата, в която живеем. Точно това ги накара да се мобилизират и да защитят интересите си. Колкото повече участваме в такива инициативи, когато сме видели и успели, и имаме самочувствието, че сме защитили интересите си, толкова по-лесно се мобилизираме и постигаме желаните резултати. За това е важно това да не бъдат единични инициативи, а както казах вместо да страдаме от колективна амнезия, да помним, да акумулираме енергия и да споделяме опита си. Това е предпоставка за успех.

Какво се случва, когато вече е взето решението. Въпреки, че имат право по закон да се съветват с тях, на обществените обсъждания идват по двама трима граждани. И след това всички са много активни в социалните мрежи.

Е то това е гражданската култура. Да сме информирани и да участваме още в самото начало. Не да бъде гражданското участие от избори на избори и да си казваме: „Ето гласувах. Измих си съвестта. Имам право да бъда недоволен.“ На местно ниво е много важно да се следят програмите, да се следят заседанията на Общинския съвет, за да може да се реагира на време.

Има ли институции, които могат да активират гражданското участие в политиката и имат ли интерес държавните институции да има такова гражданско общество?

Това си е проблем и то не само на българско ниво, но и на световно. Говореното за дебата с гражданите и активното им участие при взимането на решенията, става активен, тогава когато има недоверие в публичните институции, а у нас има огромен дефицит на доверие в институциите.

У нас има силно недоверие в избирателната система и това налага задължително гражданско участие. Защото, когато не си сигурен, че съставът на общинския съвет не е избран по честен начин, че там е правилният човек, когато не си сигурен, че този човек защитава интересите на обществото, а личните си облаги, тогава хората се чувстват блокирани и това ги отчуждава от политиката и както казвате нямаме гражданско общество. Чувстваме се изолирани, разпокъсани и чакаме някой от горе да ни реши проблема. Трябва да случва точно обратното. Да търсим правилните хора, да се сплотяваме, да се мобилизираме и тогава ще имаме и ефективни политически публични институции.

В настоящия закон за прякото участие на гражданите има разписани правомощия и те са най-вече свързани с референдумите. Другите са гражданските инициативи, общото събрание на населението и там нещата са оставени повече на добрата воля, но пък противно на идеята на законодателя, те са най-често използваните и по –ефективни. Точно защото гражданите не разчитат на някаква подкрепа от горе и някой друг да им свърши работата. Намират си ресурси, правят си изследвания, предлагат си алтернативи, защото знаят, че от тях зависи и за това имат по-добри резултати.

Българинът възпитан ли е да бъде гражданин, а не само поданик на държавата в определени териториални граници? Напоследък много се говори за гражданско образование, а го няма никакво?

Ролята на гражданското образование е много важна. За нещастие у нас не се случва гражданско образование. Във финландските училища в първи клас започват с урок как животните са се събрали да протестират за своята гора. Там посланието на образованието е инструмент за гражданската ти реализация. Ти трябва да си образован граждански, за да си пълноценен гражданин на обществото.

У нас това сме го избутали на края, когато си вече 16-18 годишен. Преди това не се насърчава гражданска култура, граждански интерес, не насърчава активно участие и от тук следва т всичките проблеми, които имаме като общество. Да не говорим, че всичките ни анализи, на учебници и учебни помагала показват точно обратното. Възпитанието на поданици. В учебниците до 4 клас, в съдържанието няма момиченце, което да бъде активно – то е обект на въздействие. Момчетата могат да тичат, да ритат топка, да правят каквото си поискат, в нашите учебници доминиращата роля на момиченцето е да бъде къпано – „Мама мие Мими“, да бъде ресано, да бъде обгрижвано. Това е безсубектно отношение и възпитание. Възпитаваме в това да не сме активни, да бъдем обгрижвани и да чакаме някой друг да ни свърши работата.


Много е важно гражданското образование, но това не е урок, който да ти бъде преподаден, представена презентация. Трябва да се насърчава гражданска култура, гражданска активност и те да бъдат упражнявани, за да има ефект.

Как да се превърнем от поданици в граждани?

За мен важното е да престанем да казваме „Някой друг ни пречи“. Да се опитаме да се насочим към нашия двор и да видим това, което е в нашето оперативно поле и какво там можем да променим. Изследването ни показа, че в област Пазарджик има много примери за успешни инициативи на гражданите за пряко участие. Важно е това да не изсъхва върху собствения си корен. Това да стане заразно, все повече хора да го правят и колкото повече са те, толкова повече ще е активно гражданското ни общество. Това е въпрос на опит, на самочувствие. Когато тръгваме плахи и си мислим за неуспех, не става, когато тръгнем рязко, със самочувствие и уверени в успеха, нещата се случват.

Благодаря Ви!

0
0
0
s2smodern

Breadcrumbs

Интервю

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Бисквитките на нашия уебсайт НЕ съхраняват идентифицираща личността информация, като имена, адреси, имейл адреси или телефонни номера.