Надя Клисурска: Бюджет 2020 – математика има, цифри има, но политика и реформи с резултати няма да има

Надя Клисурска: Бюджет 2020 – математика има, цифри има, но политика и реформи с резултати няма да има Избрана

Анелия Петрова 08.12.2019 | 14:24
(1 глас)
Надя Клисурска – Жекова е народен представител от „БСП за България“, избрана от 13 пазарджишки избирателен район. Комисия по труда, социалната и демографската политика, на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и като юрист и на Комисия по правни въпроси. За това дали Бюджет 2020 е бюджет на оцеляването или бюджет на реформите, има ли нови моменти в новия бюджет и искреното й недоволство от налагането на неравенство в доходите на най-уязвимите, в разговорът ни с Надя Клисурска.

Г-жо Клисурска, бюджет 2020 вече е факт. Бюджет на оцеляването или бюджет на реформите ще е той?

 

Бюджет 2020 – математика има, цифри има, но политика - няма. Заложен е песимистичен ръст на Брутния вътрешен продукт от 3,3 %. За поредна година се залагат занижени приходи, за да се отчете свръхсъбираемост. Така по проста математика в края на годината трябва да се отчете преизпълнение на бюджета, за да се повтори традицията - премиерът с едно постановление да прахосва излишъка, и то еднолично. Като цяло лично на мен ми липсва възможността да оценим срещу един лев похарчен във всяка една сфера, реално какво е постигнатото и има ли положителни резултати. И ако през 2009-2010г., заради кризата много важен приоритет бе финансовата стабилност, т.е. да оцелеем и правихме бюджети на оцеляването, то отдавна настъпи времето да започнем да правим бюджети на реформите, които да показват ефективността на публичните разходи.

Означавали това, че реформите, за които се говори ще са козметични или пак ще се отлагат, според очакванията от Бюджета за следващата година? Има ли изобщо нещо ново в новия бюджет?

Реформи в бюджета има, но козметични. Видимо продължава ангажиментът за изпреварващ ръст в заплатите на учителите, но това не е реформа, която дава реални резултати. Пари трябва да се дават за резултати. За съжаление, от както кабинетът на Борисов започна да коригира заплатите на учителите, освен малко по-доволни от социална гледна точка учители, не виждаме да се постигат целите на реформите в образованието, като намаляване на неграмотните, намаляване на отпадналите. Тук следва да се запитаме колко милиарда лева трябва още да се изсипят в образованието, за да спре „феномена” частни уроци, поне по родния български език.
В здравеопазването освен увеличението на постъпленията в Здравната каса, което идва механично в следствие на увеличаването на минималната работна заплата и като резултат от това вдигане на осигурителните прагове, основен приоритет е изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване. Тук следва да отбележим, че подобна система беше на прага на въвеждане още през далечната 2009г. От тогава все слушаме за нея и все се отлага, като ТОЛ-системата. В същото време това далеч няма да реши проблемите в здравеопазването и то ще продължи да поглъща все по-голям финансов ресурс, както от държавата, така и от пациентите. Болниците продължават да бъдат търговски дружества и да трупат дългове. Липсва регулация в заплащането на персонала. Всички опити за решаване на проблема се свеждат до това от къде да постъпят в повече пари, а не как харчовете да се управляват по-ефективно.

А в социалната сфера? Коментирахте, че отново е замразено обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година на 380 лева - сума, близка до прага на бедността?

В социалната сфера имаме замразяване на разходите. Така е. Отново е замразено обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година на 380 лева. Сума, близка до прага на бедността. Това е визията на държавата за майките, които през целия си трудов път и бащите внасят в осигурителния фонд по 12 лева общо за тях и детето на ден. До кога?!
На практика липсва реформа. Разходите там следва да отиват за инвестиции в човешки капитал. Да се измъкнат хората от капана на бедността. Следва да се финансират дейности и услуги, които да им помогнат да се интегрират в общността, да намерят работа, да станат пригодни за заетост, да ходят на училище. Много деца не могат да ходят на училище, не защото не искат, а защото са бедни. Защото родителите им не могат да си позволят да им купят учебници след една определена възраст. Именно такива политики са нужни. Т.е. трябва диференциран подход, който да насочва средствата за постигане на определени резултати. Например, ако имаме отпаднали деца от училище в определен регион, как да направим така, че да почнат да посещават училище. На друго място основните проблеми не са с отпадналите от училище, а например това, че хората с увреждания не могат да си намерят работа. Т искат да работят, не да чакат на социални помощи и подаяния от държавата! Каква е причината? Дали защото няма рампи и асансьори или тротоарите не са пригодени? Това може да се окаже една съвсем лесно преодолима пречка.

Ще има ли изобщо стимули за семействата и за раждаемостта през следващата годна?

В предложението за бюджет липсваха предложения за стимулиране на семействата и децата. Ние предложихме един добър социален пакет от мерки , като освобождаване от данък върху доходите от труд до навършване на 26 години за всички млади хора. Необлагаем минимум от 500 лв. за всяко дете ненавършило 18г. , безплатни детски градини, диференцирано ДДС – 5 % за хляба и 9 % за лекарствата и други. И всичко обезпечено финансово на база икономическите показатели на страната. За съжаление, те не се приеха, а от тях има нужда, за да намалим щетите от застаряващата ни нация.
Бюджетът е инструментът, с който трябва да се реализира догонващата политика по доходите спрямо средноевропейските нива. По отношение доходите е заложено механично увеличение на минималната работна заплата на 610 лева, без отново да се заложи механизъм за определянето й, почиващ на социално-икономическа логика. В този контекст е наложителен ускорен растеж на минималната работна заплата. Във всички европейски страни тя е 60% от средната работна заплата, а тук е само 43%.

Какво беше Вашето предложение?

В тази връзка, ние предложихме тя да стане 650 лева. Друго важно е, че е замразен максималният осигурителен доход на 3000 лева и високо - доходните групи са поставени отново в по-благоприятно положение. Ние предложехме той да стане 3 900 лева и по този начин да се увеличи и приходната част на осигурителния фонд. Почти замразени от години са и обезщетенията за безработица и на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, което остана на 380 лева. Ние предложехме то да стане 650 лева, за да може реално майката, която цял живот внася в осигурителната система да се грижи себе си и детето.

Пенсионерите се оказват най-големите губещи и за следващата година. Какво да очакват хората от третата възраст, които цял живот са внасяли пари в Бюджета?

При пенсиите имаме отново изолираното увеличение на минималния размер за стаж и възраст от 219 лева на 250 лева от 1 юли 2020-та. Определено това деформира сериозно пенсионната система, нарушава принципите на равнопоставеност и справедливост. В момента около 650 000 хил. пенсионери получават минимална пенсия за стаж и възраст. Но 1 300 000 получават пенсии под прага на бедността, който за следващата година ще е 363 лева. Ножицата между старите и новоотпуснатите пенсии за 10 години е огромна, поради ръста с 200% на средномесечния осигурителен доход. Затова изключително важно бе да се вземе положително решение по нашето предложение за преизчисление на пенсиите. Сега минималната се увеличава с около 14%, а останалите ще бъдат индексирани само с 6,7 % от 1 юли, запазва се и таванът.

Заговорихме за предложения и алтернативни решения на Вашата парламентарна група, какви бяха те?

Предложихме Реална фискална децентрализация, като 1,1 млрд.лв. щяха да са в полза на общините - една пета от приходите от данъка върху доходите на физическите лица да остава в общината, в която живеят и работят данъкоплатците, заедно с една десета от ДДС от търговията на дребно, да остава в общината по месторегистрация на търговските обекти.
Основните аргументи на управляващите бяха, че пари няма, за да се реализират тези мерки, но в нашия алтернативен бюджет и разчети показахме реалните приходи в държавата и възможностите те да се осъществят.
В заключение ще оставя въпроса отворен. Всяка година има излишък от около 2 милиарда лева, който се харчи еднолично от прозореца на джипа с ПМС, това ли е нормалното? Приблизително толкова струва да се реализират нашите предложения. А те са насочени към младите, активните, работоспособните хора, избрали да живеят в България, към пенсионерите, децата, насочени към онези политики срещу застрашаващите демографски тенденции за България, насочени към по-добрия и достоен живот на обикновения човек.

Благодаря Ви!

0
0
0
s2smodern

Breadcrumbs

Интервю

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Бисквитките на нашия уебсайт НЕ съхраняват идентифицираща личността информация, като имена, адреси, имейл адреси или телефонни номера.